Янев да се замисли: и днес ли ЦСКА ще го дава „физкултурно“, защото търпението на феновете се топи опасно
В червената общност напрежението вече не е просто осезаемо – то виси във въздуха и заплашва да избухне при следващия неубедителен мач. Все по-често по трибуните, в социалните мрежи и по форумите се чува един и същ въпрос, изричан с растяща доза ирония и гняв: докога ЦСКА ще изглежда като отбор от час по физическо, а не като клуб с шампионски амбиции? Погледите логично се насочват към треньорския щаб, а името на Янев започва да се споменава не като символ на стабилност, а като повод за съмнение.
Футболът не е гимнастика, нито учебно занятие, в което е важно просто да се изпълнят упражненията. Феновете на ЦСКА искат битка, агресия, характер и най-вече резултати. Вместо това в последните мачове тимът често изглежда предвидим, бавен и лишен от искра. Пасовете са стерилни, атаките – беззъби, а противниците сякаш четат играта на „червените“ като отворена книга. И тук идва най-болезненият момент – усещането, че отборът не прогресира, а буксува.
Никой не отрича, че Янев е специалист с опит и че в кариерата си е показвал, че може да подрежда отбори. Проблемът е, че в ЦСКА времето за експерименти е лукс, който рядко се прощава. Това не е клуб, в който „добрата идея“ стига, ако не е подкрепена с победи. Всяка грешна стъпка се увеличава под лупата на очакванията, а всяка слаба продукция на терена се превръща в повод за буря от критики.
Феновете усещат, че нещо не е наред. Те виждат липсата на острота, на ясна идентичност и на план Б, когато нещата не вървят. Когато ЦСКА изостане, реакцията често закъснява или изобщо я няма. Смените изглеждат механични, без да променят хода на мача, а жестовете от скамейката не вдъхват увереност. Това поражда усещането за безпомощност, което най-много дразни червената публика.
Социалните мрежи вече кипят. Коментарите стават все по-остри, а търпението – все по-късо. Фрази като „това не е ЦСКА“ и „къде е духът“ се повтарят като мантра. Хората не искат просто победи – те искат да се гордеят с отбора си. Искат да виждат футболисти, които се хвърлят за всяка топка, които играят със сърце и които показват, че разбират тежестта на емблемата.
Янев трябва сериозно да се замисли какво послание изпраща отборът му на терена. Дали играчите му вярват в системата? Дали усещат свобода да рискуват, или са оковани в схеми, които убиват импровизацията? Дали тренировъчният процес не е прекалено фокусиран върху физиката за сметка на идеите и креативността? Това са въпроси, които вече не са само вътрешни – те се задават на глас от феновете.
ЦСКА винаги е бил клуб на емоцията. Тук се печели не само с тактика, а с характер. Историята е пълна с примери за отбори, които не са били най-техничните, но са компенсирали с дух и агресия. Именно това липсва сега и именно това кара публиката да се чувства излъгана. Когато виждаш как съперници с по-скромни ресурси играят по-смело и по-организирано, въпросите стават неизбежни.
Ръководството също няма как да остане безучастно. В ЦСКА всяка треньорска криза бързо се превръща в институционален проблем. Ако недоволството продължи да расте, натискът върху Янев ще стане почти непоносим. Историята показва, че на „Армията“ кредитът на доверие се изчерпва бързо, особено когато липсва ясна визия за бъдещето.
Все още има време нещата да се обърнат. Един силен мач, една убедителна победа или серия от добри игри могат да променят настроенията. Но за това е нужна смелост. Смелост да се рискува, да се промени подходът и да се покаже, че ЦСКА не е отбор, който просто „изкарва часовете“. Футболът трябва да бъде страст, а не задължение.
Феновете не искат чудеса. Те искат честност, борба и усещането, че отборът им върви напред. Ако и днес ЦСКА отново изглежда „физкултурно“, както саркастично отбелязват някои, нервите по трибуните ще се опънат до краен предел. А когато търпението се скъса, последствията обикновено са тежки.
Затова Янев наистина трябва да се замисли. Не утре, не след няколко кръга, а сега. Защото в ЦСКА всеки мач е изпит, а феновете вече не са склонни да пишат „среден“ на отбор, който иска да бъде велик.
Leave a Reply