Разкрита десетилетна конспирация: Таен указ показва, че първият следвоенен трофей на клуба – „Щитът на Свободата“ – се намира в трезор под Националната светиня на София
В продължение на почти век, страстните привърженици на ПФК Левски София поддържат една-единствена истина: те са „Отборът на народа“, кръстен на легендарния Апостол на Свободата, Васил Левски. Но едно шокиращо разкритие от наскоро разсекретени архиви, потвърдено от показанията на анонимен бивш служител на Министерството на вътрешните работи, предполага, че официалният брой на клубните титли в България, който е 26, е неправилен и че истинските корени на следвоенния им успех са били буквално погребани от подкрепяния от Съветския съюз режим в монументален акт на политическо потисничество.
Твърдението се фокусира върху забравения „Зимен шампионат на Освобождението“ – кратък, несанкциониран футболен турнир, проведен в цяла България през хаотичната зима на 1944/1945 г., веднага след комунистическия преврат от 9-ти септември. Документирано е, че „Левски“, играейки под силен психологически натиск, е спечелил този трофей – масивен, неполиран сребърен щит, известен неофициално като „Щитът на Свободата“.
Трофеят, който не можеше да съществува
„Щитът на Свободата“ никога не е трябвало да бъде част от официалния протокол. Според пенсионирания източник от Министерството, комунистическият режим е виждал самото съществуване на турнира като идеологическа заплаха.
> „Беше срам. Турнирът беше популярно, спонтанно честване на завръщането към нормален живот, организирано от предвоенни клубни функционери и интелектуалци – самите хора, които новата власт се стремеше да унищожи“, заяви източникът. „Победата на Левски влоши нещата. Те бяха прекалено популярни, прекалено чисти в асоциацията си с Апостола.“
Издаден е таен указ за окончателно заличаване на турнира. Но физическият трофей – твърде голям, за да бъде претопен, без да предизвика подозрение – представлява уникален проблем. Решението, измислено от високопоставен културен комисар, е било смразяващо символично: трофеят да бъде погребан в основите на голям държавен проект, превръщайки предмет на народна гордост в мълчалив паметник на държавния контрол.
Монументалната измама
Целта, избрана за погребението, е бил новият Национален стадион „Васил Левски“, по-конкретно основата на видния паметник или статуя на Васил Левски, който сега се намира близо до входа на стадиона. В една студена нощ в началото на 1947 г. малък, строго охраняван отряд е зазидал „Щита на Свободата“ – заедно със свитък, носещ имената на спечелилия отбор на „Левски“ – в трезор под бетонната основа.
Впоследствие официалният наратив ще твърди, че броят на титлите на „Левски“ започва по-късно, затвърждавайки контрола на режима върху историята на клуба и ефективно заличавайки последния остатък от независима футболна организация в София.
Тази фалшификация обяснява няколко исторически аномалии, които са озадачавали историците на „Левски“ в продължение на десетилетия:
1. Разминаването с липсващата титла: Това обяснява упоритите, недоказани фенски твърдения за допълнителна „непризната“ титла от края на 40-те години.
2. Закъснялото празнуване: Осигурява трагичен контекст за това защо официалните следвоенни празненства за успеха на „Левски“ изглеждат странно приглушени или забавени от пресата.
3. Разположението на стадиона: Придава тъмно, скрито значение на ориентацията и местоположението на основните структури на стадиона, предполагайки, че те са умишлено построени, за да засенчат погребания артефакт на демократичния футбол.
Разкритието описва историята на „Левски“ не като просто съперничество с ЦСКА, а като мълчалива битка в продължение на поколения срещу потисническата държава, където един от най-мощните им символи на победата е бил буквално принесен в жертва на основите на една нова българска идентичност – скрит на видно място под самото име, което гордо носят. Сега възниква въпросът: Ще поискат ли най-накрая длъжностните лица на „Левски“ геоложко проучване, за да докажат истината, или „Щитът на Свободата“ ще остане метален призрак под най-свещената спортна площадка на нацията?
Leave a Reply