„Неутралният“ президент Гонзо: защо за „червените“ е едно, а за „сините“ – друго… примери от българския футбол

 

„Неутралният“ президент Гонзо: защо за „червените“ е едно, а за „сините“ – друго… примери от българския футбол

В българския футбол думата „неутралитет“ често звучи добре на хартия, но трудно намира отражение на терена и в управленските решения. Особено когато става въпрос за фигури, които заемат ключови позиции във футболната йерархия и би трябвало да бъдат гарант за равнопоставеност, справедливост и еднакво прилагане на правилата. В последните години името на президента Гонзо все по-често попада в центъра на подобни дебати.

Официално той е „неутрален“. На практика обаче, според мнозина фенове, анализатори и дори хора от футболните среди, решенията и позициите му пораждат усещане за двоен стандарт – един за „червените“ и съвсем различен за „сините“.

Какво означава „неутралитет“ във футбола?

Неутралитетът в управлението на футбола не е просто декларация. Той означава:

• еднакво тълкуване на правилата;

• еднакви санкции за сходни нарушения;

• последователност в изказванията;

• липса на намеса в полза на конкретен клуб.

Когато тези принципи не се спазват, доверието в институциите започва да ерозира. А без доверие футболът се превръща от спорт в сцена за конфликти, съмнения и разделение.

Образът на „неутралния“ президент

Президент Гонзо често подчертава, че не прави разлика между клубовете и че за него всички са равни. Това е позиция, която звучи правилно и отговорно. Проблемът възниква, когато реалните действия и публичните реакции не съвпадат с тези думи.

Именно тук се появява въпросът, който все по-често се задава:
Защо при сходни ситуации реакциите са различни в зависимост от това дали става дума за „червените“ или за „сините“?

Примерите, които пораждат съмнения

В българския футбол не липсват казуси – дисциплинарни, съдийски, управленски. Това, което прави впечатление, е начинът, по който те биват коментирани или „подминавани“.

В случаи, засягащи „червените“, често се чуват обяснения за:

• контекст;

• напрежение;

• човешка грешка;

• необходимост от търпение.

Когато обаче подобна ситуация включва „сините“, тонът рязко се променя:

• изисква се строгост;

• говори се за принципи;

• настоява се за бързи и твърди санкции.

Тази разлика в подхода не остава незабелязана.

Реакциите на феновете

Феновете са може би най-чувствителният барометър за несправедливост. Социалните мрежи, форумите и трибуните отдавна кипят от коментари, че в българския футбол няма равни условия за всички.

Подобни настроения не възникват от нищото. Те се трупат с времето, с всяко спорно решение, с всяко мълчание в един случай и с всяка остра реакция в друг.

Медийната роля

Медиите също играят ключова роля в изграждането на този образ. Когато едни казуси се разглеждат подробно, а други се омаловажават, това допълнително засилва усещането за пристрастност.

Изказванията на президента Гонзо често биват цитирани избирателно, като фокусът пада върху определени клубове, докато други остават в периферията на вниманието.

Управленският проблем

Дори и да приемем, че няма умишлено фаворизиране, липсата на последователност сама по себе си е проблем. Един ръководител трябва да бъде предвидим в решенията си. Когато не е, всяко действие започва да се тълкува през призмата на клубните пристрастия.

Това вреди не само на конкретните отбори, но и на цялата футболна система.

Историческият контекст

Съперничеството между „червени“ и „сини“ е дълбоко вкоренено в българския футбол. Именно затова отговорността на ръководните фигури е още по-голяма. Всеки знак на неравнопоставеност автоматично се превръща в гориво за напрежение.

Президент, който иска да бъде възприеман като неутрален, трябва да е двойно по-внимателен именно в такива контексти.

Последиците от двойния стандарт

Когато се създаде усещане, че правилата не важат еднакво за всички:

• клубовете губят доверие в институциите;

• феновете се радикализират;

• напрежението ескалира;

• спортът губи своята честна същност.

В дългосрочен план това отблъсква и спонсори, и млади фенове, и потенциални инвеститори.

Какво може да се промени?

Решението не е в гръмки декларации, а в:

• ясни критерии;

• публична аргументация на решенията;

• еднакъв тон към всички клубове;

• готовност за самокритика.

Ако президент Гонзо иска наистина да бъде възприеман като „неутрален“, това трябва да личи не в думите, а в действията.

Заключение

Въпросът „защо за червените е едно, а за сините – друго“ няма да изчезне сам. Той ще продължи да се задава, докато има усещане за двоен стандарт. Българският футбол има нужда от доверие, прозрачност и последователност.

А неутралитетът не е титла – той се доказва всеки ден.